Съвети няма да ти давам, ще ти разкажа историята на най-добрата ми приятелка... Имаше връзка с по-голям от нея мъж цели 5 години! Започна на шега, работеха заедно и се случи...Той женен тогава с едно дете, после дойде и второ и трето! Беше мъж, който много държеше на семейството си, твърдеше, че обичаше жена си, но бил влюбен в приятелката ми! Все още не мога да разбера как става това, но се надявам и никога да не ми се налага! Когато бяха заедно незнаеха къде се намират от щастие - тя винаги усмихната и прещастлива, той - държеше се като хлапак на нейните години! Пасваше си изцяло на нашата тайфа и заради нея го приемахме! / Не че беше престарял - тя беше на 21, той на 34/. Ходеха къде ли не, правеха какви ли не щуротии, НО.... идваха празниците и тя оставаше сама...Всички бяхме с гаджетата си, тя с нас, но САМА! На всеки празник, всеки уикенд - винаги сама! Направи 2-3 опита да прекъсне тази връзка насила - естествено неуспешни! Чувствата и при двамата бяха достатъчно силни, а срещу тях не се върви! Накрая в един момент пича изчезна! Шест месеца ни се чу, ни се видя. Тук е момента да уточня, че бизнеса му беше в нашия град, а той беше от друг! Ръководеше го оттам посредством съдружника му, но той вече не идваше! Приятелката ми незнаеше къде се намира - не приличаше на човек и въпреки всичко не каза и лоша дума за него! Веднъж я попитах защо продължава да го боготвори, след като и е причинил това, а тя твърдо отговори: това е неговият начин да си взема живота в ръце, защото докато е покрай мен, аз нямам сила затова!
Другото, което обичаше да казва, докато я упреквах за тази връзка бе: В една такава връзка, човек изживява най-щастливите моменти, които в обикновената не можеш, но и пролива най-горчивите сълзи! Сега вече е семейна, с две дечица и с този хубаво-лош спомен зад гърба си...
Изводите и всички решения са твои, на нас ни е най-лесно да те упрекнем...
|