с някакъв натурален сок, които оставям до кафе-машината, и изпращам мейл до всички /без да споменавам повода/, че могат да нападат, и после, да се спасяват. Освен това, го празнувам ден или два по-късно, защото и шефът ми е роден на същата дата.

Явно тук традициите не са това, което са в България. Досега не съм видяла един италианец, освен шефа ми /и то защото му подарихме нещо/ да черпи за рождения си ден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите