но непредвидени обстоятелства ми попречиха да следя дискусията вслед последните ми реплики, както и ми пречат да мога да я следя в бъдеще, ако продължи. Наистина съжалявам за отговорите, които нямам време да дам поотделно на всички вас, надявам се, ще приемете извиненията ми.
Но ми се струва, че не е редно да премълча нещо, което все пак има значителна част в спора за моралността на една "кражба", както и това дали може да се каже, че родителите (й) са (й) длъжни финансово.
Споменах, мисля, че родителите й имат два апартамента. Това е така, но вторият апартамент е придобит като наследство от техни приятели - възрастно семейство без деца, които се привързват много силно към приятелката ми още от раждането й и които, винаги са искали да й оставят апартамента. Малко преди смъртта на съпруга (съпругата била покойница от няколко години), той пожелава да направи завещание в полза на малката. Но адвокати и нотаруиси препоръчват за по сигурно (мъжът има някакви далечни роднини, които биха могли да оспорят завещанието) да се направи договор за гледане (или както там се казва) на името на майката, а не на малката. Така и става, и след около седмица, апартаментът вече е тяхна собственост след смъртта на собственика. Но този апартамент реално е трябвало да е неин, на нейно име, бидейки оставен на нея спрямо волярта на дарителите. Обаче родителите й категорично отказват да го продадат или да й го прехвърлят, нещо повече, дори под наем не го дават за да й помагат в следването. Тя се е справяла сама, не е някоя глезла, както не знам защо решихте, че е. Така че, аз разбирам това усещане, че дори финансово някой ти е длъжен, защото не ти дава нещо твое, ако не законово, то поне морално твое.

Благодаря на всички за участието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите