сега си мисля колко е важно да е добро семейството. даже това е най-важното. какви ти приятели(дъра-бъра) те са само за запивка. на 18-25(докато завършиш и си намериш що-годе рабора) е много важно да се разбираш с родителите и да се подкрепяте. в крайна сметка както един родител може да подкрепи детето си, така и детето може да отвърне. не разбирам какво е това величие- аз те родих и ти сега си ми длъжен едва ли не. ако ще цепим монетата за всяко нещо, то какво семейство е това?! имайки предвид в какво трудно време живеем младите. психологическата страна на въпроса е много по-дълбока, отколкото някой родители си дават сметка. никой милион, не може да замени горчивината от това да се чувстваш отхвърлен от собствените ти родители.
Много хора дават тъпи предложения:еми отиди на психотерапевт да си оправих вътрешната болка, която изпитваш, ама нека тея хора изпитат такава болка, пък да видим кой ще им помогне!!!

Не Карай Пил, Не Отнемай Човешки Живот!
....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите