Като зачетох темата и взех да разсъждавам кое пък е това, което не бих простила на детето си. Замислих се за някакви павликморозовски изцепки. Но като даде конкретният пример, който е инспирирал въпроса ти ... паднах от стола, четейки коментарите.

Значи как да го кажа най-кратко и ясно.... БОЖЕЕЕ, бе хора, как не ви пречат тия капаци дето сте ги сложили? Плюйте си в пазвите и се кръстете, че не сте имали "родители" които да се грижат първо за себе си, а после за детето/децата си и то само, за да видят другите, че се полагат някакви грижи. Само хора, които нямат и бледа представа какво означава такъв родител за психическото развитие и равновесие на едно дете и впоследствие пораснал човек, може да разсъждава колко било неправилно, видиш ли, порасналото дете да търси помощ и да краде от собствените си родители. (Дали пък дъщерята не е взела парите с идеята да ги възстанови при първа възможност, така че онези да не разберат? Или това е тотално невъзможно, предвид мерзостта, която я набедихте, че притежава??!)

Хайде поред:
1. Жената потърсва помощ от родителите си и бащата я ИЗЛЪГВА, че няма повече от 300. Нима на бащата е простено да лъже детето си? Нима на бащата е простено да е стиснат за детето си? Ако не дадеш спестеното на детето си, ТО НА КОГО ЩЕ ГО ДАДЕШ? Нима бащата, след като е стиснат сметкаджия, не е могъл да даде исканите пари на дъщеря си с изричната уговорка, че са назаем и в срок 1-2 месеца тя трябва да му ги върне?

2. Жената вижда, че баща й я лъже. Да те лъже човекът, чиято кръв носиш, в момент, в който имаш НУЖДА от помощ... мога само да кажа, добре, че не ми се е случвало (или поне не съм разбрала, ако е било), но си представям болката от такова гнусно ПРЕДАТЕЛСТВО. В тоя смисъл кражбата (твърде гръмка дума) на дъщерята е миниатюра на предателство, резултат от морала на родителите й. По-лесно за преглъщане би било бащата да беше казал в прав текст "Виж какво, няма да ти дам парите, не искам, оправяй се сама и не ни търси за пари."

3. Безпределна наглост е за мен да излъжеш детето си, а после да го низвергнеш, защото те е разкрило.

Лейди Мариан и Берьозка казаха, че грешките на едно дете са комбиниран продукт на родителското възпитание и средата. Напълно съм съгласна - в случая с тази жена, очевидно средата е изиграла важна роля в живота й. Иначе с такива родители и липса на коректив, тя би била егоистична гадина, отмъщаваща на всичко и всички за това, което НЕ Е, както и за това, което Е, благодарение на родителите си.

Да дам пример и от моя опит: семейство с едно дете-момче. В един злощастен ден детето си изгубва ключовете от вкъщи. Скоро след това в дома им влиза някой и успява да разхвърля порядъчно и да открадне, каквото може да носи. Любящите родители обвиняват детето за случилото се (а то е на 9-10 години), защото е допуснало да си изгуби ключовете. Наказанието - оставят го без ключове от вкъщи и (!) заключват хола. Като приключеше училище, детето отиваше на тренировка по футбол, след която се шматкаше из квартала докато майката или бащата не се прибереше. През ваканцията беше още по-брутално - изритваха го сутрин с една торбичка със сандвич, книжка и моливчета да си рисува и някакви стотинки. И така това дете по цял ден кръстосваше квартала немило-недраго или седеше при чужди хора (често го викахме у нас). Като се върнеше от работа майката крещеше из квартала като луда, търсейки сина си, а когато той се затичаше към нея щастлив, тя на много висок глас обобщаваше, че от него никога няма да стане нещо.

В един момент умните родители дадоха апартамента си (3-стаен) под наем и се занесоха (с детето) да живеят в някакво мазе (буквално). Нямали са пари ще кажете. Бащата въртеше частни бизнеси, майката също работеше. Брат ми, който израстна с това дете (по-голям е с 1-2 години) все още е категоричен, че родителите са пълни идиоти и че са щастливци, че синът им е успял да завърши средно училище и да не кривне от пътя. Баща ми - също, след кратък опит да бъде приятел с бащата.

Ами, извинявам се за предългия пост, но много се развълнувах. Хареса ми принципът на бащата на 1919 (Marchela) - първо помогни, пък после съди. А има и още един - хайде камъните да хвърлят безгрешните. И съм съгласна за БЕЗУСЛОВНАТА любов и подкрепа, които всеки родител дължи на децата си. Дори нямам предвид финансова подкрепа, а само морална и емоционална.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите