|
Една приятелка наскоро ми разказваше как се срещнала с един младеж за първи път, ходили на кино, всичкото много нормално и приятно, после на кръчма с приятели, той много я харесал, (по мнение на компанията), тръгнали да се прибират вечерта и той казал-"а, ти май не си в моята посока, хайде чао, до скоро".
В този момент аз вече почвам леко да се обърквам.
За мен еманципация и кавалерство са две различни неща.
Еманципация-грубо казано-и мъжът, и жената работат по 9-10 часа на ден, парите отиват в общия семеен бюджет, за това и грижата за бита и децата трябва да се поделят между двамата. Кранчето на мивката може И да протече, но това е веднъж годишно, ако приемем, че това е мъжка работа, но чинии се мият всеки ден, прахосмукачка, пералня, сушилня се пускат през ден и това отнема време, както и заниманията с децата. Друг е въпросът, че има татковци, които са много по-добри родители от майките, някои неща са до човек, не до пол.
НО кавалерството го схващам по-различно-да, очаквам да ми отворят вратата като влизам/излизам, да ми подадат ръка, ако слизам от транспорта, да ме изпратят вечер, когато се прибирам или най-малкото да ме заведат до близката спирка или такси, да ми помогнат с торбата, която мъкна, ако сме в една посока, а не да ходят до мен с ръце в джобовете. Въпросът е в жеста, не че мога да направя всичко това сама.
Това е моята гледна точка- опитвам се да видя нещата и от друг ъгъл, расла съм с брат, възпитавали са ни еднакво, до колкото е възможно за момче и момиче, аз самата възпитавам син, но някъде, в хода на годините, моите разбирания явно са станали "демоде".
Подчертавам, че не целя да противопоставям мъже срещу жени, интересно ми е какво мислят мъжете/жените.
Чудех се дали да пусна темата в Мъжкия клуб, но беше доказано, че тук активността е двойно по-голяма, а и мъже не липсват.
Думи, думи и нищо повече
|
Еманципация и кавалерство
