Примерна ситуация мога да ти дам съвсем точна, защото именно тя породи и питането ми.
За някои дами тук, на които никът ми не им е непознат, вероятно помнят, че винаги съм имала някакъв проблем с родителите си. И така, влача си ги (и тях, и проблемите) от години, къде по-успешно, къде по-малко...
Преди два дни срещам приятелка, която помня, като ученика (бяхме в съседни класове) също имаше неприятности с техните. Завъртяхме разговора и стигнахме до това, че въпросните нейни вече не й говорели и я били "помолили" да не се мярка повече пред тях. Естествено, попитах защо.
Тя има много стиснат баща, който макар да не мога да кажа, че не й е помагал финансово, не мога да кажа и че е реално. Учи в щатите, работи, сама си плаща таксите, а който от вас има представа за обучението там, знае колко са високи. С две думи, миналата есен, когато трябвало да си плаща учебната година, не й достигали към 1 000 долара. Помолила баща си, но той казал, че няма толкова и й дал само към 300. Тя, понеже знаела, че няма от къде за толкова кратко време да намери разликата, направила нещо, което нормално се нарича "кражба". Знаела, къде той държи резервни пари и ги взела. Той разбрал, и заедно с майка й повече не пожелали (поне до момента, в който говорехме) да я видят.

Та се чудя, понеже самата аз не претендирам да имам обективна оценка по родителски дела - това нормално ли е? Толкова ли е ужасно? Тя ли е изцяло виновна, имат ли и те все пак вина (говорим за пари, заради които те няма да останат гласни и които стоят да прашасват).

Ето ви конкретен случай.

Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.