Ще си купувам маратонки. След работа минавам по една търговска улица и се набутах в първия магазин, на чиято витрина видях маратонки. Като робот сканирах за части от секундата разположението на стоките из магазина, засилих се към съответния щанд. Хм, някакво маце, обаче с още по-голяма скорост ме изпревари:

- Добър ден, господине, какво търсите?
- Добър ден. Маратонки, черни, 41 номер.

Междувременно ги бях избрал вече с поглед. Оная взе да бърбори със скоростта на звука:

- Ето тези..., тези..., тези... Тези са..., а тези са...

Моментално я прекъснах:

- Взимам ето тези.
- Ама, може би ето тези...
- Казах, слагайте ги в торбата. Колко струват?
- Ама, чакайтеее, Вие дори не ги премерихте.
- Няма да ги меря.
- Ама, как така?
- Те така! Давайте ми ги, че бързам.

(Бързах да седна в кръчмата да си чета вестника и да си пийвам водката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите