Едно време и аз си водех дневник. Че и братлетата руснаци си пишех. Сега нищо не съм запазил.

Първо защото времената се менят. Второ защото за 2-3 десетилетия се натрупва толкова много отр. енергия че е по-побре да се ползват подобни втора употреба. Ако човек може да ползва нови, да го направи...

Но Плюшкивовия манталитет ми е чужд. Всеки човек трябва да пази скъпи спомени за миналото си. Защото който незнае откъде идва не би могъл да е наясно накъде и защо върви. Дърво без корени няма. Но да тъгъваме по отпадналите листа или да искаме те да не увяхват, струва ми се абсурдно.

Освен това като мога едно нещо да го видя и пипна що ми е да го чета и фантазирам?

Мисля че е време да се освободиш от определени емоции и да потърсиш нови такива. Да вървиш напред. Да живеш с настоящето, а не с миналото.

Е, това е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите