|
|
| Тема |
 чудя се..... |
|
| Автор |
slunchice () |
|
| Публикувано | 13.02.08 10:52 |
|
|
|
Вчера ровейки из чекмеджетата при нашите намерих дневниците си. И как то си е реда веднага се зачетох. Много мили спомени ме изпълниха, но не това е повода да започвам тема. Спомням си, че когато водих тези тетрадки и тефтери си мислех, че един ден бих ги дала на дъщеря ми да ги прочете, но сега когато съм в очакване на първото си дете вече не съм толкова сигурна .
Не че има кой зане какво, особено в първите 2-3, най - нормални неща от сорта на първи трепети по момчета, разправии с приятелки, първа целувка, стихове и т.н. Но последния ми дневник, който съм водила когато съм била в най- дива пубертетска възраст (17-18 годишна) е доста по ............ как да го кажа, не е вече така невинен. В него са първите ми докосвания до сека, напивания по купони и няколко случки, с които не се гордея особено и съм извадила късмет след това. Въобще неща, които и тя (ако е тя) ще изживее, но това не е много радваща мисъл за един родител.
Та след цалата тирада, въпростът ми към вас е бихте ли дали дневниците си на детето си?
Знам, че доста от вас имат деца така че можете да си представите какво имам предвид
"Животът е прост и простите неща са правилните"
| |
| |
| 
|
|
