за пияни жени.

ІІ-ІІІ курск* студент имах за ок. година и половина едно гадже - жената мечта. Изстиваш, пардон, надървяш се, само като я видиш.

Дал Бог - лице, фигура, крака от сливиците, ІІІ поколение висшист, дар слово... Дори пееше разкошно - алтов леко дрезгав глас.
(че свиреше на пиано и четеше партитури на прима виста няма значение. В студентските ни компании рядко имаше пиано на терена)

О-о-обаче пиеше като змей тази жена. Страшна работа.

Излизаме от един терен на ул. "Оборище". Тя - пияна като гъз. Припада на ъгъла на Сан стефано и Оборище (пе-е-едерастко сборище). Не можеш да я вдигнеш - висока жена с достатъчно плът по себе си.

Пристига войничето от караулката на посолство нэкво на 30 м. от ъгъла. И ни се кара, келемето.

Нэма значение. След 2 мин идват ченгетата от V районно. Те са на една пряка от нас. Жената-мечта изтрезня за нула време като видя фуражка и пагони пред себе си. Размина ни се.

Даже ченгето ни викна такси. Беше басси тъпотията!

______________
* Курск потъна. Както и моята любов към нея.
След няк. год. тя ми се обади да и узаконя детето - те си имаха във фамилията проблеми със семейното насилие още от дядото - именит наш психиатър. Майка и щеше да я усмърти от бой. Хубаво. Припознах го детето. "Осъдиха ме" да плащам издръжка. Глупости. Тя за няма и година си намери нэкъф младеж, който осинови бебето и ся само ежегодишно отклонявам покани за гостуване на рожденни дни и годишнини от сватбата им.

Такивамитиработи.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!