Още докато е в болницата, задължително вземете протокол (лекуващият лекар знае какъв, а може и към конкретна фирма да ви насочи), с който в социални грижи ще ви дадат бележки за антидекубитален дюшек, антидекубитална възглавница, санитарен стол (стол с дупка и кофа отдолу; има и седалка, така че и като стол се ползва) и инвалидна количка. С тая бележка в която и да е фирма ще ви доставят нещата бързо, особено ако си в голям град. Безплатни са и и се полагат. Това не е решение за инвалидизиране от ТЕЛК, документите за ТЕЛК се подават отделно, но в момента това не ви е приопитет, тъй като дълго се чака, и после може да го направите - освен ако имаш много стабилни връзки и ТЕЛК комисията мине още докато тя лежи в болницата. Ние още чакаме (почти 2 години по-късно).
В болниците не винаги слагат дюшек и още там се развиват декубитуси - на местата, където костите притискат най-силно меките тъкани обикновено (опашната кост, пети, лакти даже). Зависи какъв е инсултът, какви препарати взема - при хеморагичния в резултат от терапията понякога малки тромбета се откъсват и водят до запушване на кръвоносни съдове. Докато лежеше в неврологията, баща ми направи емболия, която на 4 ден (!!!) едва откриха, та се стигна до надколянна ампутация. Не го пиша, за да те плаша, но още повече в домашни условия задължително да се проверява за разлика в температурата на крайниците, бледност, и да се вика съдов хирург - идват с доплер и проверяват. Нашето джипи също има портативен доплер, важното е навреме да се хване.
Дори и с дюшек прлез няколко часа е хубаво да се променя положението на тялото - обръщате настрани и закрепвате тялото с нещо меко (вал направен от одеяло, примерно). Може да се използва и полуспихната плажна топка и пр. подръчни средства. Обръщането (промяната на положението на тялото) е важно, защото антидекубиталният дюшек ще предотврати декубитусите, но няма да предотврати застойната пневмония. То и затова се следи температурата, но при силно изтошен организам не винаги има висока температура - та периодично трябва да минава джипито и да преслушва белите дробове.
Ако все пак се е стигнало до декубитус вече, независимо от степента се вика хирург - некротизиралите тъкани се почистват, дренажи се слагат, не е за любители. Веднага. Ужасно упорити гадини са това - инсултът на баща ми беше на 13.02., и след изписването му на 25.03. до края на август всеки ден без изключение идваше хирург в къщи - после през ден още около месец.
За хигиената - трябва да е безупречна, което е трудно. Топла вода, бебешки сапун или шампоан, задължително идеално подсушаване след това, и, разбира се, да е достатъчно топло в стаята. Може да се използва и бебешка пудра, или пък крем за бебета. По време на междинния тоалет при смяната на памперса са удобни бебешките кърпи без спирт (или пак сапунена вода еи пр.). Периферното кръвоснабдяване е влошено и трябва да се следи за гъбички и пр. Ако постоянно са и студени краката, слагайте памучни чорапи, които всеки ден се сменят и отгоре вълнени - никаква синтетика.
Има памперси за всякакви размери, а също и подложки - като памперси, но без лепенки. Щом жената не се движи, може да вземете подложки, те са доста по-евтини, а и не запарват така. Ако е на катетер, обрижването е по-лесно, но трябва да се следи катетерът да не се запуши, да се сменя от лекар и да внимавате да не направи възпаление.
Диетата - задължително лекуващият лекар да уточни. Дневникът, който водех - температурата 2 пъти дневно, кръвното от на всеки 2 часа до 3 пъти на ден в момента, лекарствата, количество вода (течности). Хубаво е да знаете страничните ефекти на лекарствата, щото не вминаги ги казват (когато татко дойде на себе си му вдигнаха нооттропила и получаваше такива халюцинации, че ми изкара акъла; после прочетох, че понякога става така и е от дозата).
Толкова се сещам на прима виста - ако искаш, пиши на бележки, ако имаш въпрос.
Разни хора, разни виртуали....Редактирано от strangebrew на 22.01.08 20:19.
|