Имам въпрос.Прочетох всичко дотук по темата,но прочетох и още нещо по друга тема в друг клуб,пак свързано с теб.Няма да цитирам,ти си знаеш.Питането ми е,като си знаеш проблема,защо продължаваш да мъчиш и себе си и него и детето.Криворазбрана е тази идея -да живеем заедно заради детето.Защото децата не разбират,а усещат.И детенцето ти усеща всички неказани думи между вас и чува всички крясъци,та дори и в друга стая.И единстваното ,което си мисли е ,че вината е негова.Децата така разсъждават.Така че,моето мнение и съвет,които не налагам,просто споделям, е ,че трябва да поемеш пътя си без него.Не го защитавам,не е трябвало да те удря,това не е решение,но понякога човек в яда си посяга без да помисли.А ти се замисли след като това не е нормалното му поведение,защо все пак те е ударил?Може би много му се е насъбрало?Може би усеща твоето безразличие,твоето презрение....ти как очакваш да го презираш,да го подтискаш постоянно и той да те желае и обича?И това не е мъжко и женско.Това е човешко.Всеки човек е значим сам за себе си,независимо как го преценяват околните и има нужда от добра оценка понякога.Самата ти подчертаваш своето умение да изкарваш пари,да се справяш сама.Значи и ти се чувстваш недооценена.Помисли тогава-може би и при него е така.Не ме разбирай неправилно и не започвай да ми се ядосваш.Аз не те познавам и не те съдя.Никого не съдя.Знаеш какво е казал Толстой- Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.Така че,пожелавам ти спокоен живот и реалицазия,може би нова любов,но мисля че проблема ти е във властността.Опитай да си слаба и беззащитна поне веднъж.Все пак си жена.Ние сме родени да красим света и да радваме мъжете.А не да го носим на плещите си.И голямото ни предимство е,че когато се наложи го правим,но това е мъжка работа.Така че го остави да се оправя без теб и не го гони,просто му кажи човешки че искаш развод.Приключи тази страница от живота си и давай напред.Бъди жена,флиртувай,искай закрила и нежност.Не съблазнявай,остави се да те съблазнят.И ще откриеш един нов свят.В който мъжете не бият,а обичат и са джентълмени.Ако един мъж посяга на жена или е психопат или просто я приема за равна,тоест за мъж.Във твоя случай май е същото.Разбира се ,правилно си постъпила, оцелявайки.Все някой трябва да го прави.Като не е той,ще си ти.Но е грешка,че продължаваш пътя си с него.Погледни се в огледалото,ама хубаво се вгледай.Ти си една хубава жена,заставена да се оправя сама със зъби и нокти и поради тази причина забравила женското в себе си.Усмихни се и започни да обичаш повече и себе си и другите около теб.На него му прости.Не всички са силни,има хора ,които цял живот се учат да ходят.Ти си го крепила в първите му стъпки.А сега давай напред сама.И не изливай този гняв тук,защото не си помагаш.Напротив,зареждаш се още повече с яд и негативизъм.Всеки дава неговото си мнение ,включително и аз и си мисли че е прав.Ти се ядосваш,но ние не сме твоя реален живот.Събери си ума и си поеми живота в ръцете.Умна си.Успех!!

това,в което вярваме е това,което ни се случва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите