Честно да си кажа,за мен е под достоинството ми да юркам жена ми да прави каквото и да било(еле пък да я пращам в странство)-не ме итересуват мангите и .Тва да я пращам за да печели пък ми се вижда изключително жалко-по-скоро бих се самоубил

През ум не ми е минавало,че ще дойде ден да мисля по този начин,обаче - прав си.
Преди време щях яростно да споря с човек изказващ подобно мнение,но живота си има свои правила и изобщо не ебава какво мислел този или онзи.
Та,примерите от живота.Четири мои много близки семейства.В трите мъжете са ми братовчеди,а четвъртото е съседско.Добри семейства.И за доброто на семейството жените заминаха да работят в чужбина.Три от тях се върнаха след около година и половина,две.За да си вземат развод.Четвъртата не се е развела,ама и десет години не се е връщала.Изтегли си и децата да учат в странство.И четиримата съпрузи го преживяха наистина тежко,но макар,че са ми роднини не мога да си изкривя душата - заслужиха си го.Остави ли се един мъж жена му да решава финансовите проблеми на семейството,това семейство пиши го бЕгало.Ама тя подоворката си казва право: женски пари - змийска кост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите