|
Уф...дали и мен ме удря хормона, или изпадам в сатурнова дупка 4 месеца преди датата, ама....
Току - що си говорих с една приятелка и, най - ненадейно изтърсих;" догодина е последният юбилей, който е за празунване. След това ще трябва да почна да лъжа на колко съм години".
Не мога да повярвам, че го казах! още повече не мога да повярвам, че го мисля! Винаги ми е било странно и смешно, как жените си крият възрастта! Нали, в края на краищата, не е важо, на колко години си, а как изглеждаш и, на колко се чувстваш!
И все пак...като си спомня, като дете, как чаках всеки рожден ден, как се радвах, как цифричката, от едноцифрена, става двуцифрена...ама...това, май, беше до 15.
После....де да знам. Сякаш времето минава толкова бързо, макар в него да се случват толкова много неща и да протича толкова динамично, но, в един момент, рожденият ден чука на вратата...и той вече не носи онова приятно усещане, че те чакат много нови изненади, подаръци и, радостта, че ставаш "по - голяма"...А просто те изтласква с една година напред във възрастта, завявайки непрекъснатата потребност от равносметка - какво сме постигнали за периода до тук.
Питането ми към дамите е, вие как посрещате въпросната дата? как се чувствате? Криете ли възрастта си? Чувствате ли се добре в кожата си? Чувствате ли се млади? и, какво, в крайна сметка, означава "да си млад"?
Защо се наслагва този предразсъдък, че "жената е млада" , едва ли не, само, докато е на 20. След 30 вече е...все по "best before" и...защо на жените се гледа като на стока със срок на годност, докато мъжете...мъжете се възприемат като вечни или, като вино - "колкото по - остаряват, толкова повече подобряват вкусовите си качества"?
извинявам се предварително, ако темата е твърде деликатна...
|
За мацките и...годините
