Нямам единодушие със самата себе си, тъй като медалът има повече страни.

За учителите, не им е леко, а и коя съм аз, да преценям дали Х лева са достатъчни като заплащане на труда им.

За децата - жал ми е, като гледам с какво желание тръгнаха на училище, а сега издивяват сами, щото...

За мен - негодувам, защото съм в неисвестност. Не знам докога децата ми ще ме питат "утре на училище ли сме", а аз да отговарям "може би вдругиден". Негодувам, защото нямам ресурса да им отделя времето си и да съм с тях, вместо да изкукуригват от скука и да се напрягат от неизвестност. Хайде на туй му намерих лек - пращам ги при бабите. Поне, мамка му, да оповестят някакъв минимален срок за стачката си, та да не беснея и да се притеснявам ежедневно.

И много още мога да пиша, ама достатъчно се изписа и изприказва по темата, та както много други - в очакване съм.

Решила съм, ако някой умник реши да им съкрати ваканцията, аз еднолично да стачкувам. Дано не се стигне дотам, щото много мразя да не мога да планирам планируеми неща... Ебаси.

Кяр ми е, че не ставам сутрин в 5:30, поспивам си, ама кел файда като съм под напрежение ежедневно.

И сега какво? Неочаквана ваканция. Докога?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите