Аз съм си взела вкъщи едно момиче от дом за сираци - беше на 18-19г като дойде и де факто трябаше да я изхвърлят на улицата, защото беше завършила училище вече.
Отне ми почти година да я науча какво ли не включително да готви, но сега се справя с всичко, дори не знам оцета и олиото къде ги държи, чисти, готви, пазарува - всичко. живеем в тристаен апартамент, като тя спи в кухнята, ходи си през деня на друга работа от 7 до 17, така че като стана сутрин тя в повечето слечай е приготвила кафето и закуската и вече е излязла за работа. Аз поемам всичките й разходи вкъщи: не плаща сметки, наем и храна, давам й отделно и 50лв джобни и всички са доволни и щастливи.. а и дори не пазарувам- гласувам й доверие и й давам пари да пазарува тя си прави сметка какво ще готви и какво й трябва.
Да чукна на дърво симбиозата дотук е просто перфектна.
Има си и гадже момичето и самочувствие вече..., изкарва си чисти 200-250 лева за харчене, спестява си ходи по дискотеки като всяко 20 годишно и оценява много по-реално и кое колко е ценно в живота от много на нейната възраст. И вече трета година почти не ми се е наложило да й се скарам или да повторя за нещо. И поне знам че не е въпрос само за парите а съм направила и едно добро дело (и на еня и на себе си честно казано) като съм й даладом, храна, защита и някой от когото да може да поиска помощ и съвет.
Само дето се иска смелост в началото да си пуснеш чужд човек в къщата, да имаш вяра на мъжа си ... и широко сърце и търпение да показваш и да обясняваш кое как се прави и като кажеш че нещо трябва да стане "чисто" какво значи "чисто"...
П.П. не е ромка, но и да беше... тя се научи да живее по моя стандарт и по моите правила много бързо, казват че на хубавото и на чистото бързо се свиквало- явно вярно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinating oceanid на 01.09.07 02:30.