състояние на духа. Дали лош късмет и/или лошо възпитание, и/или лош избор на кариера/контактьори/партньори в началото, няма значение. След определен момент се превръща в начин на мислене и мировъззрение.

На времето си бях заобиколен от стари моми.
Бях готов да напиша ако не докторантура, то поне серия акад. статии по въпроса.

В СУ в курсовете по трите ми спец. имаше 5-6 момичета, на които на челото им беше изписано, че ще станат стари моми. Като завърших и станах вече "легален" учител, вече се сбъсках с проблема.

В училището имаше 4 стари моми (СМ) в начален курс от общо 14 преподавателки. Още 3 СМ в среден курс. И 5 СМ, посветили се на професията си, в горен курс. Общо 12 СМ от 87 човека преподавателски състав. Трагедия.

В блока, в който живеех тогава, във входа ми имаше 4 СМ, настанени там по разпределяне на мизерните панелки от квотата на ВУЗовете. Гарсониери, разбира се.

В същия вход имаше и 1 стар ерген. Но той беше от квотата на Софстрой.

В съседните входове имаше по поне 1 СМ без културен и/или академичен принос към развитието на циливилизацията.

Грешки на възпитанието, начина на живот, икономическите, социалните условия... Невъзможност за приспособяване към нови социокултурни нива и среди на обитание и развитие.

ТПЗ отвсякъде

Но нито една статия не написах. Не ми се да обяснява защо.

Наздраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ABe на 20.08.07 17:26.