Преди всичко зависи от жената, от самия човек, характер и най-вече от това как е възпитавана... Възпитанието играе твърде голяма роля при последващата реализация на една жена, малко или много се копира родителския модел или напротив - тотално се отхвърля. Категориите за това кое е добро, лошо, приемливо, неприемливо се формират с помощта на родителите, което автоматично означава, че малко или много те възпитават подрастващата жена в някакъв конкретен модел.
Давам за пример мен самата и най-близката ми приятелка. Навремето майка ми ми купуваше вертолетчета, самолетчета за сглобяване, разни пъзели, за да мога да формирам логическо мислене и т.н. Тя изцяло поощряваше разни интереси, които съм имала, като казваше, че най-важно е ученето, за да мога да се превърна в жена, която да поеме грижата за семейството и сама.
Приятелката ми - родителите й са типичното патриархално семейство, в техния дом винаги е било изрядно по отношение на чистота и ред. Там това беше приоритет - да може приятелката ми да придобие уменията на идеалната домакиня, за да може някога да не я изгонят от вкъщи или свекърва й да я хока. Цитат.
Какво се случва, когато вече и двете сме около 30-те: аз гоня реализация в професията. Тя гони идеалния ред, макар и с 2-3 висши образования. Аз й обяснявам какви проблеми имам в работата си, с какви трудности се боря. Тя ми обяснява колко й е трудно да си намери мъж, как вкъщи постоянно били разхвърляли и т.н.
Аз се чувствам добре, защото така съм възпитавана - да гоня кариера, да се стремя към разни успехи и сегашното ми положение ме удовлетворява. Тя натрупа няколко дипломи, постигна относително добра позиция и се реализира в типично мъжка професия, но се чувства дискомфортно, защото няма мъж, за когото да се грижи по указания начин. Тя се стреми да бъде домакиня, защото така са я възпитавали, докато аз съм антипода, защото и мен така са ме възпитавали.

La donna e mobile