Както накои откриват, че кариерата им е безсмислена, други след 10-15 години домакинстване и гледане на деца се питат "ами къде съм аз, моите интереси, моите нужди - не тези на децата ми и не тези на съпруга ми". Както баща ми казва - "И да се ожениш, и да не се ожениш, след 10 години, все ще съжаляваш!" (а той ИМА опит в тази насока!)
Защо има такова агресивно отношение към еманципираните жени и тези, които избират да не създадат семейство и деца - отговорите са много и всичките са ясни като ранна утрин! - приказки като "стара мома", "недоклатена" и др. са измислени от тесногръди мъже и злобни жени.
Хората не приемат различието. В никоя форма. И, понеже, все още, повечето се мъчат да живеят в патриархата (все още, този модел е изгоден за мнозина мъже , но най -вече жени)те не могат да приемат друг модел, различен от техния. различен от този начин, това статукво, което (са били научени да) следват. Ако ако приемат, че моделът, по който са изградили живота си, не е единственият възможен"ПРАВИЛЕН", това би обезсмислило много неща в живота им. Много жертви и лишения. може би и самия им живот.. А това би предизвикал тотален катаклизъм в психиката им. Затова - най - лесното е, различното да е винаги лошо и порочно:)
Радвам се, че ти не мислиш като тях!
Ето, например, аз вече съм подложена на тотален натиск от всичките ми близки "лели" (които много си обичам, иначе) и всички ми натрапват едно и също - "ти ТРЯБВА да имаш деца! как може да нямаш!? Животът е безсмислен без деца! Ето - какъв смисъл би имал моят живот, ако не бяха децата?" - а аз им отговарям(когато вече много ми писне) - "А, замисляла ли си се, какъв смисъл би имал, ако тези деца ги нямаше? Ако беше живяла свободно? Колко възможности щеше да имаш и колко неща щеше да изживееш? и как щеше да мислиш тогава?...". И...те се замислят. И някаква сянка им минава през лицето. И престават.
Аз не искам да им го причинявам. Но знам, че мен никой няма да ме пощади - ще става все по - лошо и все по - често!
|