И на мен ми звучи като криза на средната възраст. Или още по-точно, звучи сякаш някъде някое младо крехко цвете му е обърнало повечко внимание (може и физическо), той се плеснал по челото и казал "въй, аз още ставам" и опиянен от щастие хукнал да изпробва преоткрития си чар върху всичко женско. Освен, разбира се, собствената поомръзнала му съпруга.
Човекът е комплексар очевидно, за такова нещо едва ли има оправия. Според мен вместо него трябва да ремонтираш себе си. И аз ще се присъединя към тези, които ти казват, че съвсем не е глупаво и излишно да си обърнеш внимание ... не за да му доказваш нещо на него или за да си отмъщаваш, не ... просто заради теб самата. Дори фактът, че идеята да се понагласиш и да излезеш на разходка те изпълва едва ли не с отвращение, вече достатъчно говори за това колко си затънала в рутината на делника. Смяташ ли, че е унизително да се постараеш малко за мъжа, с когото си свързана, предполага се за цял живот? И смяташ ли, че му стига чиста къща и манджа? Не искам да кажа, че вината си е твоя, но ако се държиш така, както изглежда от постингите ти, значи си му дала поне една основателна причина.

Дори след края на живота ни
любов ще правят душите ни ...