Да, вярно е. Мисля си, че съм лоша майка, че не мога да погледам детето си още малко. Че не съм направила така, че всичко да стане плавно и не толкова болезнено. Че съм допуснала да се случи така. Ако преди тя да се роди ми се беше случило нещот толкова хубаво, като възможността за такава работа в такава фирма, щях да съм на седмото небе. Сега, обаче, дозата на радостта е много малка, съзнавам, че това е нещо важно за мен, за семейството ми, но всичко се помрачава от това, че губя контрол над това какво става с детето ми - точно си казала - мисля си че ще стане нещо лошо и няма да съм там, за да го предотвратя. Надявам се да се окажете прави, че след седмица, две или три нещата ще се нормализират. Всъщност, след като говорите от опит, няма как да не стане. Благодаря ви още веднъж, че се отзовахте на молбата ми за съвети.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите