Благодаря ви за съветите. Не се засягам за това, че сте ме посъвевали да потърся професионална помощ. Не виждам нищо срамно в това.На моменти и аз го усещам като нужда. Много съм объркана и изнервена напоследък, в живота ми имаше низ от не особено приятни емоции, живеем към момента с родителите на съпруга ми в една къща, от което аз съм само нерви-просто ми писва да балансирам и да отстъпвам. Това те да гледат детето, като вариант не съществува. те са на възраст, а и като зная как свекърва ми гледа деца - не, благодаря.
Може би всичко се дължи не разклатената ми нервна система, но освен своята вина в случая, виждам и тази на другите. но това е друга тема.
За съжаление сега притеснението ми рефлектира върху детето - колкото и да се о питвам да говоря и да и обяснявам спокойно, все ме избива на рев и спирам или сменям темата.
На никого не пожелавам тази буря от чувства и емоции, която бушува в мен сега. Ще се опитам да се справя. Зная, че за нея ще бъде добре - тя има нужда да бъде сред връстници - напълно съм съгласна с вас, но този страх, който ме гони постоянно.....ужасно е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите