не може да сравняваш тиинеджърския живот с този на зрял семеен човек примерно. Нормално е приятелите да намалеят, защото работа, семейство запълват ежедневието ти. Истинските приятели не е нужно да ги виждаш често като преди. Стига да знаеш, че ги имаш и да поддържаш все пак някаква връзка с тях, да си знаете, че дори далеч един от друг приятелството ви все още го има. Дори самата мисъл че го има топли. Не виня никой, че животът го е понесъл и не може да ми обръща същото внимание като едно време. Надавам се и мен не ме винят за това. Опитвам се да поддържам контакт с който мога и който има желание и това е . Нищо, че поради разстоянията този контакт най-вече по Интернет. Иначе си остава това, което си е било от преди - на този етап трудно се създават нови приятелства, пък не се усеща особена нужда от такива, защото ежедневието ми е достатъчно запълнено. Хората, които поставят приятелите на първо място пред семейството, в един момент им се скапва семейния живот особено в случай че приятелите не са общи поради липса на общи интереси или т.под. Ако съпругът или съпругата не ти е най-добрия приятел, рано или късно това се отразява на връзката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите