добре де, при нас не важат същите неща, защото, когато АЗ съм умислена, той постоянно ме бъзга и ме шегува запитва и не точно подиграва, но се шегува. когато АЗ съм изморена или нещастна, той иска секс... без изобщо да се замисля, че може изобщо да не ми е за това.
през живота си не съм казала лоша дума за неговите роднини винаги съм изпитвала симпатия и съчувствие към тях, въпреки, че при скандал той е обиждал майка ми, защото знае, че я обожавам. ей така, за да ме нарани.
много пъти, когато сме се карали, докато аз карайки се казвам неща, които мисля просот ги казвам с висок тон, той ми е казвал обиди, чиято единствена цел едаме засегнат и които не могат да бъдат верни, защото иначе не би искал да бъде с мен изобщо. например , казвал ми е, че съм грозна и разплута,че не му харвсва секса с мен и всякакви такива неща, които са много далеч от истината,защото съм доста слаба и определено смятам, че сексът е хубав, просто за да ме уязви . докато поне моите скандали са градивни- просто си казвам проблемните точки, но с по силен и емоционален глас.
ами аз не мога да ги забравя тези обиди, той не се е извинил за тях след това.
казва "ами ти знаеш, че тези неща не са верни, аз не съжалявам за тях,защото така се е получило ". за него спорът/скандалът не е нещо, което да се разберем, а е нещо, което трябва да спечели и ползва удари под кръста.