|
само не мога да разбера сега, защо, когато питам, задавам въпрос за това как да се оправят скандалите и да почерпя опит от другите хора, започват да ми пишат озлобени чички и да ме нападат с това колко са ужасни били техните съпруги. ами човек кат е ужасен аз не го търпя 20 години и не се женя за него. никой не ви е виновен за инертността. спрете да ме нападате. темата не е колко е ужасен приятеля ми, а какви проблеми срещам аз в комуникацията си с него и как бих могла да ги преодолея . и, да , съчувствам ти, че си се оженил за страшилище, но те уверявам, че от нейната камбанария, ако ти се държиш така, както моят вече БИВШ приятел, и тя не е била осбено щастлива с теб/надявам се да ти носи успокоение/ . не, баща ми не се е измъкнал от нас,но признавам, че надали му е леко с толко женки вкъщи. че даже и котката женска
питах въпрос КАК ДА СЕ ОПРАВЯТ НЕЩАТА, а не да ми пишете лайна.
баси тъпаците злобни .
разделихме си се много спокойно и културно, защото явно оправия няма да има. явно за това се сещате само когато ви бият шута.
не съм болезнено ревнива, но съм...умерено ревнива, с което се опитвам да се боря -по точно става ми криво , когато ме пренебрегва и не ми обръща внимание. моят проблем е, че прекалено много помня всичи негови "прегрешения" и преувеличавам в мислите си тяхното значение и му ги натяквам, или да не му ги натяквам ги превъртам в главата си и се настройвам против него. и това се опитах да го превъзмогна. но настоящето е просто резултат от минали действия и не мога да развия нужната амнезия.
относно разговорите, аз му надувам главата с проблеми в работата си, но винаги съм била готова да го изслушам и подкрепя,когато той ми е споделял, докато неговата представа за утеха и подкрепа е доста извратена- някаква серт шега.
на мен ми е супер криво, хора.
|
ти си голям идиот [re: ASSASSlN]
