добре де как се помирявате после? аз не мога да го дочакам той да се извини, той никога не го прави , а пък ако пак аз предприема първата стъпка, ще се ядосам тотално на себе си. еми не съм все аз виновна , я!!!! после се правим че нищо не се е случило, ама той не се извинява, и аз трупам в себе си. постоянно си мисля вече да го късам. като му кажа "искам да ми се извиниш", става груб или млъква или кава да пспра да му натяквам!!! опитвам се да кажа как ме кара да се увствам това, и той твърди, че се опитвам да му вменя вина, а това не е ситуацията- опитвам се да му покажа как ме карат да се чувствам някои негови действия!!! все пак нали това е връзката- да се усещаме да знаем какво изживява другият човек. самотно ми е с него!!!!