Моите съболезнования.

и аз съм минала през подобно нещо и знам как се чувстваш. всичко, което са казали хората по-горе е така. Това, което на мен ми помогна в първите няколко месеца, докато стъпиш на крака са хората, нямам предвид приятели, просто е важно да си сред хора, да не се самоизолираш. Още си спомням неловкото мълчание и тягостните моменти, в които не са знаели какво да ми кажат, но това е най-доброто решение. Друго, което ще ти помогне е работата, с нещо да се занимаваш, непрекъснато мисълта ти да е заета с друго нещо. Имаше период от няколко дни, в които по цял ден играех на някаква глупава игра, само и само да не мисля за нищо. Никога няма да забравиш, но се свиква. Първата година е най-трудна, докато преминеш през всички етапи.. всичко ще ти напомня за човека и ще бъде много трудно, важното е да намериш сили да се вкопчиш в нещо, ако трябва си постави някакви цели, вземи си куче (или др)да се грижиш за него, опитай се да намериш неща, които да те карат да се чувстваш нужен. Друго, което е важно и съм чела впоследствие е да не задържаш мъката в себе си, трябва да минеш пълноценно през периода на скърбене, когато ти се плаче, да плачеш, да не задържаш нищо в себе си. Само така ще стигнеш до период, в който ще имаш пълни сили да продължиш напред.

Кураж, много сили и вяра в бъдещето. Животът е такъв за съжаление, трябва да продължи


Обикновено в такива случаи просто няма какво да се каже, чувствата са толкова силни, че всичко казано губи смисъл, но и на мен ми се искаше да помогна с нещо, дори само със съвети