|
мила мечиче, искрено съжалявам за загубата ти. виждам, че ти си изключително силен и позитивен човек, щом толкова кратко време след случката успяваш да намериш сили да търсиш позитивното и надеждата. и точно това, струва ми се, ще ти помогне да се съвземеш.
всеки път когато съм губила близък човек съм претърпявала период на огромен растеж, именно докато успея да си отговоря на въпроса защо този човек, защо сега ит.н. не съм намирала конкретен отговор за случая, но пък разбрах, че всеки си има негов си път. това, което ми дава сили днес да приемам смъртта по-различно (и знам, че това помага само на мен- хората са различни, но все пак ще го кажа) е, че знам (отвъд вяра е това 'знание'), че нещата не свършват с тази 'физическа' смърт. съпругът ти е там някъде и сега има да се погрижи за неговия си преход, но знай, че ще бъде винаги с теб и ще те подкрепя. аз си имам мой си начин да комуникирам с близките ми, които са напуснали земята и когато имам нужда, усещам подкрепата им. също така знам, че и те се развиват.
възхищавам се на оптимизма ти! много често хората изпадат в дупка при подобна загуба, защото до известна степен ни е насадено, че ако не си депресиран и в траур месеци наред, не цениш човека, не си 'добра съпруга' ит.н. абсолютно съм убедена, че той знае колко много ти липсва, колко много тъжиш и искаш да си с него, но не можеш да му направиш по-хубав подарък от това да се усмихнеш на живота въпреки всичко и да продължиш с бодра усмивка, ентусиазъм и оптимизъм към Новото, което те очаква, с Всичко, което си научила от/с Него.
често като се чувствам тъжна и отчаяна поглеждам нещо красиво (дървета най-често- толкова са живи и прекрасни :) или някой усмихнат човек, или някое виртуозно музикално изпълнение) и изпадам в диво благоговение.. и си мисля, щом само едно от тези неща съществува в Живота по принцип и ЩЕ продължава да съществува независимо от това как се чувствам АЗ, възможно ли е въобще Животът да е по-малко от прекрасен? не е. моята настояща ситуация може да не е толкова прекрасна, но Животът/контекстът, в който се случва Всичко, винаги е.
относно приятелите ти- много е вероятно да се 'крият', защото не знаят как да реагират и как да се държат с теб. защо не пробваш да им кажеш, че имаш нужда да говориш?
не си сама, да знаеш.
_______
The birth of the mind is the death of the senses.Редактирано от KakMapa на 06.04.07 21:09.
|
Re: Как се преодолява загуба на близък човек? [re: мeчичe]
Re: Как се преодолява загуба на близък човек?