не се предолява .... там е работата , просто ще трябва да свикнеш с нея/загубата/ - малко, по-малко да свикнеш .....

отиди да ти леят куршум има полза от големия стрес и ужас / не се шегувам /. не се плаши, но след месец - два болката ти ще стане по-силна - това е нормално ... ще те боли с месеци .... не се самообвинявай за нищо . ако сънуваш мъжа си, запомняй какво си сънувала - показателно е и няма да е току така.... дръж прозорец отворен и чаша с вода на масата .

ходи и пали свещи за мъжа си в църква и се моли за него и за себе си . редовно ходи - помага .....

ще те слушат познати и приятели и роднини, но...за тях разказът ти ще е просто ...разказ..... няма да те запитат как си , всеки си е с неговите проблеми , няма да те потърсят познати и приятели - повечето хора не искат да слушат истории за смърт , избягват ги .... докато не ги тресне и тях тази емоция, тогава започват да те търсят да ги изслушаш и се оправдават ' нали знаеш, на човек докато не му дойде до главата не знае какво е ' .

животът наистина продължава , работи , не се заседявай в къщи, намирай си занимания, които да те отвличат от мисълта за смъртта му . и тук пиши и чети .......но е нужно време докато свикнеш с тази промяна за теб и....да започнеш отново .....занапред ще можеш да отсяваш хората около себе си - приятели и близки.....

вярвай че занапред ще има хубаво и не спирай да вярваш....... времето ще ти помогне най-вече ..... ти ще се убедиш сама в това ...