При мен поне насила не става. Това да кажеш "край, от утре вече ще го разлюбя" нищо не постига .. краят си идва сам един ден, понякога след по-малко време, понякога след повече. Първата крачка към разлюбването (за съжаление и на хората, които не бихме искали да разлюбим) е даването на реална сметка за самия човек - той никога не се оказва толкова добър, колкото сме го видяли в началото през розовите очила - ти тая сметка вече си си я дала. Това да се навиваш, че не струва не помага, но можеш хубаво да се съсредоточиш върху това какви са различията помежду ви, които ви правят неподходящи един за друг и как би ги приела ако живеехте заедно и дали това е, което би искала от живота наистина. Наоколо е пълно с прекрасни хора, с интересни характери, които могат да ни привлекат сексуално и тези неща са достатъчни за излизане на кафе и приятни разговори от дъжд на вятър, ама за връзка и съжителство? Аз лично разлюбих една голяма любов, след много години когато видях... как се отнася към жента, с която живее ... разбрах, че не бих била щастлива на нейно място. Не е нужно да е това, но фактът, че чувствата не са взаимни е достатъчен - искаш да бъдеш с някого, който не те обича ли? Как ще преодоляваш различията в емоциите ви, когато ти ще влагаш всичко, а той - нищо? Това ли искаш да бъде живота ти? И най-вече всичкото време, което прекараш във въздишки по него е изгубено време .. изгубено и за възможността да срещнеш някой друг, по-подходящ, с който ще си щастлива.