|
Тема |
Re: Едно време си нямахме дядо Коледа :)) [re: Jolee] |
|
Автор |
Soul Mate (Cherry Pie) |
|
Публикувано | 19.12.06 09:25 |
|
|
Благодарско за пожеланията.
Не отричам западните лиготни. Пък и то каво значи да отричаш нещо, да не е златният телец, че да го отречеш?! Просто не ги харесвам. Не им усещам корените, чуждеят ми. Реално погледнато всеки празник е наричане, заклинаване, "наблъскване" с положителна енергия.
Най-хубавият празник е този, на който се чувстваш пълен. Баба ми веднъж каза "Хич не ме интересува за какъв празник сме се събрали и колко време сме готвили, щом всички сте дошли"...(място за пускане на един брой сълзичка).
Колко празнични украси сме направили двамата с брат ми, алеле, то не са гирлянди, то не са висящи човечета, то не са купища снежинки (как съм си играла да изрязвам, чудя се на нервите си); имам една тлъста звезда, която натъпках с твърде много памук и заприлича на звезда с наднормени килограми. При това е зелена. Не я кичим на елхата, щото е дебела и й трябва нещо стабилно, върху което да увисне.
Веднъж ревах неистово, задето бях жестоко излъгана, че дядо Мраз е оставил подаръка ми на вратата (след като звънна гадината) и не е имал 2 секунди да ме изчака да го видя. Щях да го поздравявам, да му пея...Ееех, нещастно детство, за кой ми беше да уча "Дядо Мраз, дядо Мраз, влез и поседни при нас..."
И си спомням една историйка от списание Славейче за новата година, която била млада и красива и старата година, която била стара и грохнала, ама били сестри и се поразговорили като се сменяли..нещо от сорта "На добър час сестрице, и ти ще грохнеш като мен, кво си мислиш, че ще си все така млада и красива??"
Винаги съм била убедена, че завижда.
Перата в задника продължават да не те правят пиле
|
| |
|
|
|