"Мен лично типажът жена -мъж ме отблъсква"
Хъм. И мен.
Обаче под жена-мъж визирам нещо средно между щангистка и кранистка, с дебел глас да крещи грозни псувни на одушевени и неодушевени предмети, при това в ограничен формат, понеже не знае повече. А да, и да готви помии, да хърка като спи, да млящи докато се храни и да бърше мазната си уста с ръкав. И да смърди порядъчно на двуседмична пот.
Е, може и по-софт ваирант.

Докато Дамата-професионалист-ръководител изглежда така:
Елегантна от главата до петите, с изискани жестове и премерен език, богат речник, отчетлива тактичност, респект към уменията и знанията на другите и умение да ги поощри, видима интелигентност, преливаща в адекватни управленски решения.

Външният вид и наличието/отсъствието на пишка не правят професионалиста. Упоритият труд, природните дадености и още от упорития труд - го правят. Полът няма значение.
Не бъркай джентълментството и кавалерството с доброто възпитание. Намираш ли педерастко и "немъжко" да отвориш вратата пред мъж? А защо да не го направиш? Нима установените правила в общуването между половете пречи на самочувствието на мъжете? (Да, пречи и причината е в егото)

"Жените искат да са независими" е много общо казано. Някои искат да са зависими, защото не могат да се оправят сами, но това е въпрос на манталитет, на възможности.

Еманципацията е съвсем естествен процес, породен от инстинкта за оцеляване.
Всъщност, за да бъде спорът конструктивен, е хубаво да уточниш какъв смисъл влагаш в понятието "еманципация".

Перата в задника не те правят пиле