|
|
| Тема |
 Размисли за жените и любовта |
|
| Автор |
NikiFin (член) |
|
| Публикувано | 22.11.06 11:06 |
|
|
|
Тази нощ по време на поредната ми безсъница си мислех по въпроса и за пореден път стигнах до извода, че съм способна да обичам истински само такъв мъж, който ме е убедил с думи и дела, че държи на мен, че иска точно и само мен, направил е всичко възможно да ме спечели и съм сигурна 100% в него. За целта не е нужно да е най-красивия, умния, силния, богатия. Стига да не ме отблъсква с нещо и да се чувствам спокойно и кофортно в компанията му, да не ме предизвиква да го ревнувам и да ми образува нерви.
Всички други безпаметни и безумни влюбвания в предизвикателни по някакъв начин мъже, та дори и години да съм загубила в мъка по тях просто са НИЩО повече от спомен колко глупава и наивна съм била като млада. Най-смешното е, че съм си мислела, че ги обичам, а не е било изобщо така - просто едно болестно опиянение.
Интересно ми е дали другите жени са на същото мнение. Мъжете също могат да се изкажат какви са предпоставките за да обичат истински една жена.
Под истински имам предвид не само да ти е приятно с някой, а да ти пука за него, да се радваш с него, да те боли от неговата болка, да мислиш и да се притесняваш за него, да правиш дори непривични и неприятни за теб неща само и само на него да му е добре, да си мислиш, че без него не можеш и да не искаш да живееш без него
| |
| |
| 
|
|
