Няма нищо жертвеническо и нищо благородно в това, да си съсипваш живота по начин, по който не си щастлива. Още по - малко това е полезно за децата!
За да бъде щастливо едно дете, задължително е, и родителите му да са щастливи, да се чувстват добре, да им върви. Когато ти си нещастна, не можеш да правиш близките си щастливи.
А едно изнасилено съжителство, все едно по какви причини, е кошмар за двамата и за всички около тях (в случая, децата).
Мислиш за децата и за жертви, но не е ли това, което те плаши, по - скоро идеята да разрушиш статуквото? Да промениш начина си на живот...да бъдеш сама...10 години са много време.
Но на нас ни е даден само един живот. Или поне за толкова сме сигурни.
Стигнала си до 35 - тата година от него по някакъв си начин. Първо се замисли и попитай себе си, искаш ли и останалите години, колкото са ти писани, да изживееш по този начин, или не.
И чак после мисли за жертви и тръшкане, страхове и др. Защото те са второстепенното.

Да бъдеш родител не означава, да съсипваш живота си "в името" на децата. децата ще свикнат и ще порастнат всякак. Ще имат свой живот и ще бъдат щастливи. Но твоя живот никой няма да ти го върне обратно. Помисли си върху това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите