С предварителната уговорка, че съм напълно съгласна с теб, дори съм и много по - крайна. Това съм си аз, разбира се, и не андажирам никого с мнението си!
Едно не ми е ясно - да, абортите са разрешени. да, няма изобщо защо да се коментират всичките причини, поради които НЕ Е ЖЕЛАТЕЛНО ДА СЕ СТИГА ДО ТЯХ! - въпрос на култура и манталитет, малко отговорност , и все пак, определена доза късмет и физиология.
Въпросът е, като се стигне до тях, са ли изход или не са. Това беше въпросът.
Дали изходът е, да създадеш дете, което не желаеш или не си готова да имаш по н - на брой причини, ЗАЕДНО с цялата ОТГОВОРНОСТ която изисква това, да бъдеш родител и да отгледаш и възпиташ ЧОВЕК, или животинското все още преобладава и животът е ценност сам по себе си, независимо от цената, независимо от условията, в които ще живее, независимо от разума и емоциите, които нямат право на глас в теб. Защото ти си безгласна въпроизводителка, дошла на този свят с единствената мисия, да бъде куриер на живот от едно поколение към друго. без правото да погледне в "пакета" и да се запита "забранения" въпрос, ИСКАМ ЛИ ГО??? - не, дори, "мога ли да си го позволя", "трябва ли", "ще има ли добър живот" - просто - ИСКАМ ЛИ ГО!

Не е ли една майка МАЙКА преди всичко със сърцето и душата си, с цялата си воля, грижа и себеотрицние...И не става ли такава едва когато може да каже "ДА" с цялото си сърце , преди да се е появила ПРИНУДАТА, отговорността, съвестта....?
Не знам. Истината е, че не съм била майка. Нито съм правила аборт. Знам само, че любов не се дава по съвест, нито по задължение, нито заради отговорност.
А любовта към детето е най - силната и най - всеотдайната - това също го знам.
И знам, че смисъл има, да се отдаваш, както на човека до теб (бил той мъж или жена), така и на детето, само тогава, когато си ТИ - когато сърцето ти го пожелае. А не, защото се е скъсал презервативът...или си пропуснала една таблетка по невнимание или..или...или...

Говоря всичките тези глупости и знам, че нищо няма да променя с това - ничии догми няма да се поклатят, нито светът ще стане по - добър...нито родителите - по - отговорни в решенията си.
Само че, не мога да си обясня твоята тревога. Както и моята.
Не знам за теб, но за себе си знам, че не бих допуснала до себе си човек, който би ме третирал като "машина за въпроизводство". нито аз бих третирала някого така! и това е СИГУРНО!
И все пак - дали вековете издевателство на природата и най - вече, на хората, не са загнездили у нас онзи страх, онази несигурност, че все пак ние оставаме без избор. Че тогава, ако трябва да решаваме, нещо ще ни спре, нещо ще ни принуди или просто няма да ни стигне смелост...или че ще съжаляваме...че повече никога няма да бъдем себе си...че никога няма да бъдем истински свободни същества с право на избор, защото носим тази отговорност...
Какво е това, което те плаши теб?...
Обзалагам се, че не е нормативният момент , защото той е повече от ясен!

...никой не е по - голям от сърцето си...