|
|
| Тема |
 пак за работата срамът от познати и други подобни |
|
| Автор | м (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.09.06 08:06 |
|
|
|
аз пък си намерих работа почти без търсене- на първото място, на което подадох ме взеха. съвсем по специалността с прилична начална заплата.при това много интересна. но ужасно ме е страх , че това е някаква грешка, че няма да се справя, че ме надценяват и че всички други са по напред от мен . Аз също не искам да се виждам с роднини и познати , защото докато на другото дете в моето семейство се съдейства по всякакъв начин, тъй като е в сходна специалност с родителите ми и те могат да помогнат, към моите успехи/неуспехи се реагира с безразличие и само се изтъкват успехите на другото дете. деца е условно казано реазбира се. крия се понякога и от приятеля си , защото изобщо не разбира колко ми е тежко. при всеки скандал ми натяква колко съм неуспяла, и как разчитам на нашите за пари, а просто аз загубих доста време с учене , докато той не следва. опитвам се да погледна оптимистично, но съм прекалено стресирана.
| |
| |
| 
|
|
