миналото лято разговарях с мои "роднинки",на 16 години,аз тогаз-на 33 и нещо.Ама те наистина ме възприемаха като лелка!!В същото време,аз просто не знаех как да общувам с тях- обстановката и случаят бяха по-деликатни,та трябваше да се съобразявам с някои неща.В смисъл,нямаше как да се натряскам и да кажа 2-3 мръсни вица/не че по принцип го правя/.А пък моята дъщеря е още малка и не се сещам аз за правилното поведение.в същото време имах желание да им дам 1-2 любовни съвета/като лелка/,ама ми се струваше пресилено.Та с всичко това искам да река,че се чуствах ни риба ни рак.Знам,че много неща са ми по-ясни и,дето има една дума,те,където отиват,оттам се връщам,ама...а като се замисля,сякаш вчера бях на 16!Сякаш някой насила ми е взел тялото и ме е сменил,но това съм пак аз,пак аз,която обича и игрите и да кара колело и да дивее,но сега съм по-тромава./нямам предвид килограми или в.вид/..............а ръцете ми определено са по-различни.........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите