Не мога да изчета всичко, но предполагам, че повечето отговори са за.
За тези, които смятат, че абортът е нещо нормално ще кажа следното: Имам три аборта (преди да се омъжа смятах, че абортът е нещо нормално и дори не се замислях какво представлява "плодът" в утробата ми). След като се омъжих си родих две деца - момиче и момче, и двете са прекрасни, умни, здрави и интелигентни. Всеки път, когато ги погледна си задавам въпросът как ли биха били изглеждали абортираните от мен деца. И не само това, но в сърцето си нося една голяма тежест от това престъпление, което извърших спрямо тях, тези, които имаха право на защита, но не можеха да се борят за това право, имаха право на живот, а аз им го отнех. Сега поддържам тезата, че тези, които с лека ръка посягат да отнемат живот, трябва да се замислят за тези малки същества, които са хора от самото си зачатие. Всички жени трябва да правят всичко възможно да предотвратят нежелана бременност вместо с лека ръка да пристъпват към аборта. Абортът е оправдан САМО в случай, че е застрашен животът на майката. Дори и да става въпрос за увредено дете, родителите не трябва да решават прибързано, защото аз познавам поне двама души, за които е било казана, че са увреден плод, а са се родили съвсем нормални.
Е, това беше моята изповед. Споделих тук нещо много лично, защото смятам, че ще мога да допринеса поне малко за "pro life"движението, което плахо набира скорост в България, и се надявам все повече момичета и жени ще разберат каква голяма отговорност е създаването на живот и колко ценен е той. На жената е поверено най-ценното нещо - да носи под сърцето си деца, да ги роди и с обич да ги отгледа и възпита, а не ги убива.