Виждам, че темата е стара, но се надявам да ме прочетеш.
Това е вторият клуб, в който чета разказа ти. Първия път като го прочетох ти се ядосах, стори ми се необосновано злобен, както изглеждаше - за дреболия...както и да е, впоследствие разбрах, че си имал основание.
Годините, прекарани в ясли и градини са най-кошмарните в моя живот...невероятно травмирана бях от госпожи изродки за мен...като станеше време да ме водят в градината ме свиваше корема, както пред изпит от ужас. Наистина беше като в концлагер и аз, а и родителите ми до ден днешен се чудим защо не съм казвала какво се случваше там. Явно съм мислела, че така е редно и че на нашите им е достатъчно да виждат, че не ми се ходи. През целия път до градината нареждах: "Ама първа да ме вземеш! Обещай, че първа, първа ще ме вземеш!" И ми се дохождаше до тоалетна от ужас. Беше КОШМАР! Затова като родих и ми се наложи да тръгна на работа и да дам детето си на ясла, умирах от ужас и паника. Бях твърдо решена да не позволя това, което бях изживяла.
Пропуснах да кажа, че въпросната градина, в която ходех, беше уж от елитните - 70-та на Плиска, до кино "Изток".
Та преди да я запиша където и да е, първо направих едно щателно проучване, като наблягах специално на ОТНОШЕНИЕТО към децата. Друго не ме интересуваше. Точно до блока имаме детска градина и ясла. Балкона ми гледа в двора и. Естествено, отидох първо там да подам молба. Срещнах се с директорката - нахакана млада жена, ми не ми направи добро впечатление. Още повече, че не ми позволи да погледна(не, че ме е грижа толкова за материалната база, исках да подочуя как се държат с децата). Разпитвах тук редовно по форумите, търсех заведения с по-различна педагогическа програма и т.н. и т.н. В крайна сметка, след много питане и търсене открих градината! Беше близо до работата, която започнах и доста далеч от дома ни, но пък плюс, че така я взимах по-рано(а и както си мислех, да се отбивам в обедната почивка да шпионирам:). Първите дни може би ревях повече от детето, криех се в тоалетната от колегите и ревях ли, ревях, че съм я дала на такова място. След няколко дена установих, че започва да ходи с желание и се успокоих. Вече трета година детето ми е там и съм невероятно доволна от всичко! И най-вече от отношението към децата. Жените, които работят там наистина ги обичат и това си личи. Но явно заслуга за всичко това има директорката. Поне така си обяснявам тази масова отговорност към работата, любов към децата и изобщо...човешко отношение. в началото си мислех, че просто сме имали късмета да се паднем група с добри госпожи, но установих, че в тази градина вс. са такива - и лелките, и госпожите, и сестрите. На последното градинско тържество, когато дечицата трябваше да рецитират и някои се стесняваха от публиката, се втурваха да се гушат в госпожата. Само това като го видиш, ти става ясно...бе то просто си личи кога едно дете е доволно на едно място...И това е едно обикновено ОДЗ от "междупанелните", както ги наричаш.
Оттогава два пъти си смених работата, дори по едно време обикалях почти цяла София, за да водя детето там - живеем в Красно село, градината е в Дианабад, а работех една година до Централна гара, сега поне съм малко по-наблизо. Но ще продължавам да я водя там ако ще и два часа да пътувам.
Пиша всичко това, за да се знае, че има...добри, съвестни хора има, има и такива градини в България. Начини има. Не е начина да се извиват ръце и демонстрира недоволство. Така ще ги озлобиш още повече. Потърси друга градина. Питай. Търси. Махни детето от там, щом не си спокоен за него. Но не се отчайвай.
Въпреки, че се сблъсквам вс. ден с абсурдите в БГ и с простотията, не мисля че е безнадеждно. Добри и отговорни хора има! Просто ги потърси.