Сериозно се замислих по въпроса със стреса. И на мен не ми харесва така, но ми се струпаха страшно много събития,радикални промени в живота ми, наведнъж, съпътствани с много големи трудности и неприятности, които вече преодолях, налагаше се да мисля и за хиляда неща на веднъж, докато не ми изгърми главата от мисли,и да не казвам голяма дума, надявам се ще успея да овладея положението като малко се оттегля от фронта и просто се успокоя, защото всичко преживявам много дълбоко и силно(тревога,вълнение, страхове, неща напълно безмислени), и затова усещам ,че неприятностите у мен са на база стрес, усещам някаква огромно дисхармония и в тялото и душата си, даже някаква веничка под окото започна да трепти и подскача сама, затова си мисля, че като се поуспокоя и всичко и в тялото ще се нормализира.Тялото си има начини да ни изкрещи , че злоупотребяваме с него , с такива неприятни симптоми. Иначе обожавам спокойствието, то е и сила и комфорт, и хармония.
Хубавото е, че онези течове ги няма, течността беше жълтеникава и ставаше на някакви корички, мн. неприятно ,и болезнеността е изчезнала, но все пак менструацията си я няма.хм. надявам се до посещанието при доктора и това да се е възтановило. Предпочитам засега да обвинявам стреса, и да не си мисля, за някакви по-страшнички неща.
Благодаря на всички ,които отговриха, и ми помогнахте да си обясня за какво става въпрос, защото темата е деликатна, и до посещение при доктора от никъде другаде нямаше да мога да получа информация :)
|