Mислих да не вземам отношение по темата, но ме провокираха някои мнения на хората писали по нея. Имам чувство ,че някои от пишещите въобще са доста далеч от ставащото за съжеление в голяма част от градините . Масова практика на учителките в тези заведения е да ги посещават не за да работят, а за да им върви стажа.В повечето случаи са "стари кадри с опит", и за съжаление без нужните нерви и търпение.За да не съм голословна ще ви приведа някой факти от нашия случай.
Детето ми беше предучилищна , и на родителската среща в началото на годината ни се поискаха определена сума пари .Част от родителите отреагирахме, т.к. учебниците за подготвителна група са безплатни. А и за тези 3години разбрахме,че госпожата изразходва средствата според собствените си желания,като пример със събрани средства за уч.материали беше купила надуваем замък, който не издържа и 1 седмица, да не говорим колко деца пострадаха за щастие леко скачайки на него (и за тези които ще кажат че нали е за нашите деца, ще уточня че никой не ни попита искаме ли парите ни да отидат за това). То не купувахме телевизор за групата,барабар с видео и все за децата, да не мислите, че персонала е гледал сериали. И понеже 25лв на дете е "твърде малка " сума, синът ми половин година писал с молив,защото майка му не занесла химикал.При положение ,че събираха толкова пари, госпожата, заяви, че от половин година дистанционното на телевизора не работело,а пък на нея и омръзнало все от джоба си да вади пари . Е отказах да съм касичка и съвсем случайно моето дете се оказа без индивидуална снимка с дядо КОледа.За две седмици, два пъти трябваше да купувам столчета,защото синът ми ги бил счупил, и може би не трябваше да се разправям, и нямаше да го направя, ако второто счупено столче не беше съвсем различно от това,което бях закупила, а някякво старо, на което и другия крак беше понапукан, но госпожите имаха обяснеие и за това,защо детето ми не седи на столчето си,а именно ,че всеки сяда където намери. Е добре,питам аз ще сменя и това, и каква е гаранцията , че утре няма да седне на старо столче, и докога,ще продължим докато подновим столчетата на групата ли? Директорката през цялото време ми обясняваше, как поредицата със странни случки са чисто съвпадение и как такива професионалисти,не могат да постъпват така.
Ние пък "ДОВОЛНИТЕ" родители на 4 група единственни не се отзовахме на благотворителното боядисване на катерушките в двора.И лошото е че вместо да си дадът сметка , че всичко това е резултат на тяхното държание, те натякваха на нашите деца, че ще са им грозни люлките,заради техните родители.Колко професионално отношение.
Радвам се ,че нашия кошмар ДЕТСКА ГРАДИНА свърши.Поздравявам ви ,че сте от тези които изискват,защото и мен много от родителите ме съветваха да си трая, за да не рефлектират нещата върху детето,но въпреки всичко аз бях от недоволните, изискващите.Не държа да ме обичат,но докато си траем положението няма да се промени.

Това което не ни убива, ни прави по-силни!