Абе много хубаво това дето си се справила така добре. Обаче, кажи ми моля те, как ще реагираш когато нямаш татко да работи, па макар и за "бедно" съществуване. Местиш се на има няма 15 км от предната градина, няма кой да ти гледа детето, ако не ходиш на работа няма кинти, ама никакви. В близката градина "нямаме места" .... шах с пешката. И кво правиш тогава?
Не казвам, че нямаш право донякъде. Ама не винаги може само на мускули да караш. А това да искаш нещо си от общината ... ти за колко време смяташ може да се промени нещо там? И когато до седмица ТРЯБВА да си вземеш детето при теб и някой ТРЯБВА да го гледа докато си на работа? какво правиш тогава? Много е гадно, унизително е да се чувстваш като просяк защото си имал неблагоразумието да родиш в тая държава. Но не може да слагаш всичко под един общ знаменател.
Хайде да са ти живи и здрави децата пък нека всеки се бори както намери за добре. Щото всичко навсякъде е на самоинициатива. И аз съм си прибирала малкия като извънземно и търчахме като луди до Пирогов да правим снимка да не му е счупен носа. И аз съм вдигала скандали, баща ми също. Има моменти когато човек не издържа. Еле пък за детето си.

Бързам бавно, ама искам и да стигна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите