Става дума за отговорността. Вашата отговорност като родител е да отглеждате и се грижите за детето си, а не да прехвърляте отговорността за това на детската градина. Или държавата. Е, да, в цивилизованите страни отговорността е поделена между родители, учители и държава, но те са извървяли своя път и са се постарали да доведат активно нещата до там, за които сега български имигранти, отивайки там на метеното и чистичкото и подредено, нямат заслуги, но се хвалят. Разберете, хубавото не пада от небето, то трябва да се постигне с воля, разум и любов към ближния. Докато ние, българите не разберем, че трябва да живеем в групи и общности, а не като хищници единаци, няма как да ни се подреди живота. След като виждате толкова неуредици и не сте направили нищо да се корегират в полза не само на вашето дете, а на всички деца, то оплаквайте се на арменския поп. Имате поне един избор, който и аз на времето направих - отглеждах си децата без помощта на държавата и детските градини. Е, да, лишения, финансови, материални, професионална кариера на-нанай, липса на собствено жилище и живеене на свободен наем 11 години и то в родния ми град и т.н., но приоритет бяха преди всичко децата. Преди всичко търпите последици от собственото си поведение. Първо - вие сте нарушили правилото да ви намерят място извън норматива, извън правилата, по втория начин. От къде на къде? От там започват и ващите проблеми. Правилата, добри или лоши, преди всичко трабва да се спазват. Ако са лоши, то се воюва да се променат и подобрят. Трябвало е да изисквате повече места от общината, но и тя не е длъжна да отглежда вашето дете, ако няма наличните ресурси да поддържа, отоплява, водоснабдява базата, изхранва децата, ако градският бюджет не позволява това. А градският бюджет е ограничен от депутатите, които гласуват законите колко процента да остане там. Така че, нещата стигат до много високо, до изборите и гражданското общество, т.е. до личната отговорност на всеки от нас как избираме и контролираме живота. И аз съм пробвала да търся места за децата си в детските градини. Нямаше в близките градини с по-добра материална база и с добри учителки. Обикаляла съм целия район и то първите 2 години с цел да открия свестни учителки, т.е. професионалисти с чувство за отговорност и призвание, но пък там базата - бедна и мизерна. Опитах да се преборя с властите да се стимулират добрите, не е задължително само с порочните "дарения", има много други форми, безплатен труд от родителите, всеки според уменията си, търсене на спонсори, производители на детски стоки и т.н., но една птичка пролет не прави. Ми, в края на краищата аз и баща им носим отговорност за децата ни, не сме ги създавали за държавата, нали? Гледах си ги и чак за предучилищна възраст ги записах една година в близката детска градина, бащата работеше, живеехме на свободен наем, е, бедно, материално ограничено, нямаше пари за памперси, уших пелени, нямаше пари за изкуствени млека, кърмех ги по една година (породени), нямаше пари за детски кухни и готови пюрета и сокчета, всичко им правех натурално и на ръка, нямахме пари и време за вечерни забави, но за всекидневни разходки и закалявания на децата и книжки, детски театър и образователни игри винаги се намираха, износвах си старите дрешки, шиех на децата, нямаше пари за собствен дом, но пък събирахме за децата да ходят на почивка на море и планина и да заякват.... Въобще винаги има изход. Е, вярно е, че по-добре е нещата да се корегорат и променят с активното участие на гражданите, ама като няма такива отговорни в българската ни среда, а масово всеки се опитва да се урежда с корупция, по втория начин и с пререждане... И самият вие сте съучастник в този хаос и не се противопоставяте освен с поредното оплакване и интриги. Направили "дарение" уредба, купили на детето индивидуална аптечка за детската градина... И това, ако не е показателно за възпитание на инвидивидуалист и егоцентрична личност в бъдеще, която ще гледа да пререди другите и ще нехае за боклуците на обществено място, само и само вкъщи да е уредено с лукс, защото ще се има много над другите, особено над учителското съсловие. Черни овци има във всяко съсловие. Лошото е, че масово си отглеждаме черни овци и в учителското, и в медицинското, да не говорим за данъчна, митническа и общинска администрация или пък за полицаите. Да, черните овци ги храним и обгрижваме тези от нас, които постоянно се стараем да нарушим правилата и да прередим другите, а не честно и почтенно да си заработим по-конкурентните места и активно да променим неадекватните правила, закончета и разпоредби. Няма как така да се промени и подреди цивилизовано живота ни.