Наложи се да живеем 3 години в Пловдив. Там детето се роди и на едн агодина тръгна на ясла. Там нямахме проблеми! Със съпругата ми работихме до 31.08.2004г. в Пловдив , а от 5 септември трябваше да съм на работа в София. Съпругата трябваше да почне работа на 1 .10.2004 също! По закон, дете , което е ходило някъде на градина, трябва да си вземе документите от мястото , което напуска и да бъде ПРЕХВЪРЛЕНО! с предимство в заведение където родителите подадат документите му! Така, на 1.09.04 бяхме в новото жилище и това е единствената близка градина! Подадохме документи, отказаха ни, нямало места! Пращаха ни по други градини 5 дни да обикаляме...обикаляхме, обикаляхме и нали се сещате отговорите)))...бяхме съгласни дори при хотел Плиска да я водим, но там ни се изсмяха и казват, то за нашите деца няма място та за вас ли!
Върнахме се в нашата и седнахме на стълбите като казахме, че докато не запишат малката няма да мръднем...написахме си и лозунги))) Хубаво, правиме си театър но аз трябва да започвам работа, още не съм почнал а взех 3 дни отпуска за да оправим нещата. Накрая взеха да се усукват, че директорката искала да ни види, да се разберем...ами разбрахме се...айде в Технополис и на следващата седмица я взеха с усмивки и погалвания по главичката! Но това никога няма да им го простя! Сега си берат плодовете!
Ако не го бяхме направили аз оставах без работа, жената също - нямаме баби , сами се оправяме! Оставахме просто така на произвола на съдбата с едно дете...за което нищо не можем да дадем и направим, ако нямаме работа!
Живота е жесток , и трябва да се изисква за да се запазва равновесието!