Една чужда, ако може да се нарече беля:
На приятеля ми брат му.
Бил на три години, все още единствено дете, живеели по някакави си причини в незнам кое градче. Един ден на детето му писнало нещо, взело си бонбони (храна) за из път, яхнало колелото и поело към Пазарджик при баба си.
На излизане от градчето, вече по здрач, го срещнал съсед и го попитал защо е само и накъде кара така бойко.
Предполагам като го е носил обратно към дома му добре се е посмял на протестите му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите