4 годишна съм избягала от детската градина докато всички са спяли за да отида на другия край на града при мама, защото ми е било скучно. случайно ме засича една от учителките на спирката на автобуса и ме питала къде съм тръгнала - аз спокойно съм обяснила, че отивам при мама, и че от тази спирка ще се кача на автобуса, който води на около километър от завода дето работеше мама , но съм обяснила подробно къде ще сляза, кое кръстовище ще пресека, от къде точно ще мина. естествено съм върната в детската градина

- в първи клас: отново избягала по време на обедната почивка за спане цел - да отида до мама на работа да си взема игла и конец за часа по трудово обучение (а смятайте, че живеем до училището) взела съм си и компания. не намерих мама, защото беше на някакво събрание. естествено колежките й не ми помогнаха (кой ще си носи игла и конец на работа), от там обратно покрай училището (и нас), та у дружката ми (която бях убедила да дойде с мен ), разгеле майка й ни даде конци и игли и ни прати в училище, където вече ни чакаха в бойна готовност и с изправени коси, защото ни няма от 3 часа

- 9 годишна: брат ми е в болница в софия с мама, всички са във ваканция, аз седя и изкуквам самичка у дома, защото бащата е на работа. събирам си багажа, пиша бележка на бащата с подробен маршрут как от Видин ще стигна до Враца с влака в 10.24ч (още го помня), после ще хвана автобуса за Оряхово (все някакъв щяло да има по обяд), междувременно ще намеря къде живее една братовчедка на маман във Враца (у която са ме водили само веднъж и то по тъмно) за да изчакам автобуса , после като сляза на Оряхово ще хвана другия автобус за Селановци . Бележката на масата, парите в джоба (бяха ми оставили за един лагер, на който така и не отидох) и хайдеее към влака. Пак за малко да ме съботират, една приятелка на нашите ме срещна в градксия автобус - аз естествено й разказах плана, казах, че съм оставила бележка на бащата и толкоз Жената обаче докато намери бащата и влака тръгна. Стигам Враца - уцелих дома на братовчедката от раз и тя ме посреща и ми казва "Хайде, бе дете, че цялато рода вече е на крак". От там хайдееее към Оряхово, и не щеш ли на първата спирка там виждам моята си кака Мими и си викам "Чакат ме, чакат ме" - слизам аз, каката опули очи и пита "Ти к'во правиш тука и как стигна" - И аз "Ама ти не знаеш ли вече - цялата рода знаела". Разказвам аз и тя се лови за главата "Давай да ходим на автогарата, че леля ти като не види, че слизаш от автобуса...." Отиваме на автогарата - жената вече готова да скубе коси, а аз щастлива и доволна - мисията изпълнена.


Лелееееееееее, счупих се от смях
Така не съм се хилил от много време
Егати фурията си била

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите