Да правилно прозираш, че може би и в мен има известна доза страх да повдигна тази тема, страх от това, че може за пореден път тя да се приеме като на шега, несериозно или пък прекалено сериозно, че чак плашещо. Мъжете не обичат да им натякваш за брак, или пък за деца, а от моя страна може би нещата ще се изтълкуват точно като "подканяне", "натякване" и т.н. Вероятно трябва по някакъв начин с действия, а не с думи да провокирам ситуация, в която и той да се замисли за всичко това.
Искам да бъда с приятелят ми и намесих другият човек до толкова, че да съпоставя как някой е готов без задръжки да говори по тези въпроси, въпреки, че ме познава много по-малко и как човекът, с който сме заедно от 5 години, като че ли разчита нещата да вървят просто ей така по течението, с мисълта, че ни е добре заедно и че няма нужда да променяме нещо.
След като прочетох много от мненията тук, като че ли съм амбицирана наистина да провокирам тази сложна тема в нашите взаимоотношения и то сериозно и ще го направя.