Много благодаря за всички мнения, съвети, препоръки, дори и критики към мен!
Много съм удовлетворена от всичко, което прочетох тук и съм провокирана да се замисля за много неща...
Прочетох внимателно всичко изписано до тук и ще внеса едно уточнение:
Единственото, което всъщност искам е да знам, че наистина имам общо бъдеще с този човек и то от него - да харесвам го, обичам го ..., и какво от това - така можем да си откараме и до 92г., а кога ще дойде времето да заговорим за деца, не просто за общо бъдеще?!

Аз съм на 28 и мои приятелки, често ми казват, че с времето цената на един мъж се покачва, а на жената - пада - и като се замислите е точно така... Мъжете, като че ли възмъжават и узряват, а на жените започва да се гледа просто като на остаряващи жени... ужас
Често ми се случва да ме попитат дали съм омъжена и когато кажа, че не съм - просто инстинктивно усещам, учудената реакция отсреща - "на 28 години и още не е омъжена, защо ли?..."
Веднъж приятелят ми беше казал "искам да имам стабилно положение и тогава ще мисля за семейство" - разбирайте го - става дума за пари - е, добре в този случай как могат толкова много други хора да се обвържат и без да имат чаааааааааак толкова стабилно положение, че и по едно- две деца да отгледат?!
Бях упрекната от някой тук, че не знам какво искам всъщност - напротив - знам и точно в това е проблемът - искам семейство - с любов, разбирателсто, деца, защото ако не знаех какво искам - всеки вариант щеше да е решение за мен, не мислите ли?
Някой правилно намеси тук и биологичният часовник - ами да време е на тази възраст човек да се замисли и за деца и може би това е, което най-вече ме провокира да се замисля относно общото ми семейно бъдеще с този човек...
Не, бракът, определено не е най-важното нещо, много по-важни от него са разбирателството, хармонията, любовта, щастието, общите мечти, интереси, цели...