минава си момчето младежкия период и си държи да си изживее някои неща. Ако можеш да говориш нормално, приятелски с него, с разбиране, а не дразнещо ще е добре за двама ви. Но се съмнявам да има кой знае какъв ефект. Ама ако зорлям го спираш или мелиш на главата му, колко бърка, може да го загубиш като приятел временно или завинаги.
Говоря ти от личен опит с моята майка (това, че съм и дъщеря, а не син едва ли има голямо значение). Мисля, че сега и двете съжаляваме - тя - че ме е отблъснала с си наставническото поведение, а аз - че си нямам майка. Опитвам се да забравя и да и дам шанс, но е невъзможно да се забрави. А и е невъзможно хората да се променят. Жалко, но.... такъв е животът....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите